КА̀ЦАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кацам. Олга все още е далече от общото вълнение. В чужд град, където си за два часа, между кацането на един самолет и отлитането на друг, това е редно. Сл. Македонски, ЕЗС, 203. Мога само да отбележа, че платото бе великолепна площадка за кацане или за излитане на междузвездни кораби. Й. Радичков, СР, 208. Съветските учени са проучили крайбрежието [на Антарктида] по протежение на 8000 км, извършили са много полети над него и повече от 1000 кацания в планинските райони. Е. Николов, А, 16. Принудително кацане.
◊ Меко кацане. Спец. 1. За самолет — плавно приземяване. 2. За космически апарат — кацане, при което скоростта в момента на допиране до повърхността се намалява до безопасен минимум. „Венера-4“ извърши първото в света меко кацане върху повърхността на Венера. РД, 1970, бр. 350, 6. Поредицата от космични кораби „Луна“ .. осъществиха меко кацане на лунната повърхност и предадоха много ценни научни данни, включително и снимки на лунния ландшафт. HTM, 1967, кн. 226, 6.