КА̀ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кацвам. Върху него [самолетоносача] имаше няколко самолета, които излитаха един след друг, правеха кръгове над нашия параход и после пак се връщаха и кацваха. Един моряк с някакви лопатки, .., ръководеше и улесняваше кацването. Г. Белев, КВА, 339-340. Той [самолетът] печели време, като намалява броя на кацванията. ОФ, 1958, бр. 4165, 1.