КА̀ЦИК, мн. -ки, м. Рядко. Индиански вожд. „Там ще намерите толкова жълт метал, колкото искате.“ Тия думи на кацика Комагре пред тълпата конквистадори решили съдбата на древно Перу, на цяла една империя — империята на инките. Е. Николов, П, 5. Сичките известия съгласно отвред показаха, че това злато ся намирало на едно планинисто място, което било под владението на силен един кацик. П. Кисимов, ОА I (превод), 53.
— От индиан. прeз исп. cacique. — Друга форма: ка̀сик.