КАЧА̀. Вж. качвам и качувам.
КА̀ЧА, -аш, несв.; ка̀чна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. 1. Качвам. С другата си ръка чичо Митуш го качаше па коня и Митко, ухилен, вече махаше босите си крака. Й. Йовков, АМГ, 115. Подир туй настава най-смутният период на Римската империя. Солдатите безпрестанно качат и свалят императорите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 282. Насред път видела една калина шипка и она ге качне [гащите] на неге. СбНУ XII, 458.
2. Докачвам1, докосвам. Отведнъж Митря качна с гегата си агънцето за задното краче, сграбчи го и го дигна високо с една ръка. Ст. Даскалов, СД, 602. качам се, качна се страд.
КА̀ЧА СЕ несв.; ка̀чна се св., непрех. Качвам се. Разкопчаваха букаите на конете си, качаха се и като поглеждаха още веднъж към Женда, заминаваха си. Й. Йовков, СЛ, 106. В средата се кача и слиза подемна машина, но се движи толкова полека, щото аз нямах търпение да я чакам и тръгнах пешком по стълбите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59. От малко-малко упражняваме учениците и с гимнастика, да могат свободно да са качат по диреците, да ся нареждат на круг. Р. Каролев, РЗМ, 20.