КАЧАМА̀К, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Каша от гъсто сварено царевично брашно. След малко мама донесе от чичови Стоилкови паница царевично брашно. Направихме качамак. Кр. Григоров, ОНУ, 82. — Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Панталей. — Качамак лошо ли е? П. Вежинов, НС, 186. Додето се разговаряхме, синовете на дяда Генка донесоха хляб и в една синийка хубаво изпечен качамак. Ив. Докторов, ЗД, 38. — „Къда че дойдеш у назе [войводо], / качамак че ти направим, / сланину че ти попържим.“ Нар. пес., СбВСтТ, 326.
— Typ. kaçamak. Други (диал.) форми: качема̀к, качома̀к, кочома̀к.