КАЧА̀Р м. Диал. Издигнато място за поставяне на каче. — Юначе лудо и младо, / яз ти съм ходил в конака, / .., / с гюмюшенине прагове, / на три полици каблици, / на три качаре качарки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 19.
