КАЧАРДЍСВАМ, -аш, несв.; качардѝсам, -аш, св., Диал. 1. Прех. Помагам на някого да избяга. И владиката накара роднините му (..) да се оплачат на властта с жалба против Д. Миладинова .., че той уж с помамка зел им момчето и го качардисал (избягнал го) в Росия. К. Шапкарев, МЖБМ, 37.

2. Непрех. Избягвам, Оттуа, коа качардиса от бравите, ойде сетне no-горе на върво на планината да се почини и сам со себе вати да си вели. СбНУ XV, 121.

3. Прех. Остар. и диал. Изпущам, изтървавам (Вл. Георгиев и др., БЕР II). качардисвам се, качардисам се страд.

— От тур. kaçardi (от kaзir-mak).


Източник: Речник на българския език (онлайн)