КА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от качвам и от качвам се. Велика и Дочка мъкнеха торбите и ги товареха на колата. При качването на добре напълнена торба, Дочкините ръце отслабнаха, торбата се наклони. К. Петканов, МЗК, 76. След бързите смени, качвания, падания, преврати и контрапреврати, .., се откроява интересната тройка: генерал Христо Данчев, полковник Виктор Найденов, генерал Владимир Заимов. Е. Каранфилов, Б III, 42. Движението по билата на такива планини, доколкото това е възможно, е свързано с постоянно качване и слизане. П. Делирадев, В, 63. Обикалянето из Ботаническата градина беше за мене цяла екскурзия — с качвания, слизания, минаване през гора, ручеи и т. н. Г. Белев, КP, 37.