КА̀ЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от каца; малка каца. От дъното на дворовете поглеждаха курници, белосани с вар, сайванти, под които се мъдреха бурета, бъчонки, делви и качета. А. Гуляшки, ДМС, 116. Стройните редици на качетата със сирене и мармалад, тенекиите с олиото и сандъците с консерви и сушени плодове приятно погалиха свикналия му на ред поглед. К. Грозев, СС, 143. Пенчо захвана сега да мъкне [на кръчмаря] от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки, чаши, фунии, които му стигнаха много време. Ил. Блъсков, ПБ П, 89. Освен бочви за вино и бочвета за ракия, тук са и качетата с масло. СбНУ ХLII, 31.
КАЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Совалка на домашен стан.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Есенен минзухар, кърпикожух.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.