КА̀ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Филос. Който е свързан с качество (в 1 знач.). Качествени изменения.
2. Който се отнася до свойство, качество на някого или нещо. Качествени различия между предметите.
3. Който е направен, произведен, проведен добре, без недостатък, който е с високо качество; доброкачествен. — Ние всеки ден получаваме заповеди, нареждания да продаваме редовна, качествена стока на гражданите. Д. Калфов, Избр. разк., 246. Едно е да отричаш и рушиш, .., друго е да зидаш реален свят от реален материал .., материалът не е твърде качествен, старичък е, няма ли да ни подведе? Ем. Манов, ПС, 37. Проведохме в определените най-благоприятни срокове качествена сеитба. ОП, 362.
4. Който е свързан с качеството на нещо, което се произвежда, провежда и др. — Де са гледали ония от качествения контрол, та са ми я джиросали [статуйката] със залепена глава? Д. Калфов, Избр. разк., 246. Профдружествата, производствените отдели и качествената инспекция в промишленото управление са длъжни широко да популяризират призива на казиченските текстилци. ВН, 1962, бр. 3265, 2.
◊ Качествени прилагателни. Езикозн. Прилагателни имена, означаващи качества, свойства на предметите, които могат да се проявяват в различна степен. Качествените прилагателни означават признаци, които могат да бъдат застъпени нееднакво в предметите. Л. Андрейчин и др., БГ, 103. Старобългарските прилагателни имена, както и новобългарските, по значението си биват: качествени, притежателни, обстоятелствени, относителни, действени и числителни. Ив. Момчилов, ГСЕ, 58.