КА̀ШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който на вид е като каша, който е подобен на каша; кашест. Тоя широк, зелен килим крие непроходими търсавища, застояли гниющи локви, .. В тъмните прибрежни бурени имат легловищата си зайци, лисици, дори вълци. Коварството на кашавата почва ги обезпечва от безпокоенето на хората. Ив. Вазов, Съч. XVI, 87.


Източник: Речник на българския език (онлайн)