КАШАВА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Готвач на войници, работници и др. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си, .. и отиваха привечер до казармите с тенекиени тенджерки да измолват от кашаварите по някоя лъжица войнишка чорба. К. Константинов, ППГ, 26. Това е кухнята на нашата рота. И един е силният и всевластният там. — Това е Ильо, главният ротен кашавар. Д. Калфов, ПЮН, 41. — Илич, кашавар ли те направиха? — подби го един партизанин, като го видя да се върти около казаните. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 356.
— От рус. кашевар. Друга (остар.) форма: кашева̀р.