КАШАВА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до кашавар. Като помощник-кашавар Геро бели лука, .., а понякога, с разрешението на своя майстор, той хвърля и солта в казана и с това стъпва вече в същината на кашаварското изкуство. Д. Калфов, ПЮН, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)