КАШАЛО̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на кашалот. Главоногото калмар е имало почти ръста на своя противник; пипалата му така жилаво били уплели кашалотовата глава, че тя изглеждала като обхваната в „чудовищна мрежа от извиващи се ръце“. ВН, 1964, бр. 3866, 4.