КА̀ШИЦА ж. Умал. от каша, малко каша; кашичка. Отново изживява [Найден] прощаването с жена си и с детенцето си .. Неговият дом остава зад гърба му с мирис на топла детска кашица. Бл. Димитрова, Лав., 198-199. — Скътала бях малко грухано жито за коливо, та от него ти сварих кашица. Хапни си, хапни си, докле е гореща. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 130.