КАШКАВА̀ЛЕЦ, мн. няма, м. Умал. от кашкавал; малко кашкавал. Докторът не забравяше дажбата: един мек пазарски, хляб потъваше в бездънните кучешки гърла. — Глей ги ти, глей! — въздишаше завистливо бай Пенчо. — Охрани ги като бичета. Пък на мене, серсеминът му, една коричка кашкавалец не се сеща да даде... Г. Караславов, Избр. съч. II, 115. Момчетата важно ѝ предлагаха да хапне ту кашкавалец, ту сиренце, ту от чудесната луканка или колбасите, пък и желето да опита. П. Стъпов, ГОВ, 178.