КА̀ШЛИЦА ж. Силно, шумно изкарване на въздух като рефлексна реакция от раздразнението на дихателните органи обикн. при болест. Кашлицата представлява рефлекторен акт, изразяващ се с дълбоко вдишване, внезапно и силно издишване при закрита гласна цепка. Л. Митов и др., ВБ, 57. От четирите краища на широката болнична стая проехтяват кашлици като злокобно ехо от някаква дълбока пещера. С. Таджер, ПНМ, 142. Той [Юрталана] ставаше много рано, още преди зори, и кръстосваше като вампир из двора и до хармана. Острата му кашлица режеше ранната тишина. Г. Караславов, С, 193. Тишината в църквата като че ли отеднаж стана още по-дълбока. .. Някой нататък с мъка се бореше с кашлицата си — да я задържи, да я заглуши. Д. Талев, ПК, 54. // Болест на дихателните пътища, съпровождана с това явление. Често се говори за „тютюнджийска“ кашлица. Това всъщност е обикновен бронхит — първа стъпка към хроническия. HTM, 1966, кн. 211-212, 81. Анемията и други няколко болести ме преследват още от ранно детство. Дори сега моят крехък организъм е постоянно свърталище на седем-осем вида бронхити и кашлици с различна мощност. Тонич, ББК, 72. Миньорите след 15-20-годишна работа започвали да страдат от кашлица, придружена понякога от кръвохрачене и бързо отслабване. Вл. Андреев, АЕ, 50. Стара се баба поболи / от тежка болка, кашлица. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 116. Сироп за кашлица.
◊ Магарешка кашлица. Разг. Заразителна, епидемична болест обикн. у децата, при която има силни пристъпи на кашлица, придружени със задух и повръщане; коклюш.