КА̀ШЛИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За човек — който има кашлица, който страда от кашлица. Освен хора увити, кашличави, в чакалнята [пред лекарския кабинет] бяха подвили опашка и две кучета. Ст. Даскалов, Ст, 1970, бр. 1262, 3.
