КАШЛЮ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Кашлям леко, с прекъсване; покашлям. Дядо Георги го познаваше добре и не му вярваше нито дума. Подаваше му паницата, поклащаше глава и кашлюкаше. И. Петров, ПР, 11. Посочиха ми стаята на Виолета и дори хазаинът почука на вратата, като кашлюкаше и оправяше тирантите си. К. Калчев, ДНГ, 141.
— Друга форма: кашлу̀кам.