КА̀ШЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, несв., непрех. 1. Шумно изкарвам въздух от гърдите си поради дразнене в дихателните органи. Старицата кашля, души я астмата, ала не позволява да се отвори прозорецът, за да не излезе топлото. К. Калчев, ПИЖ, 13. От време на време те кашляха дълбоко и къртеха от гърдите си тютюневия прах, с който „Никотиана“ беше задръстила през седмицата дробовете им. Д. Димов, Т, 81. Тиха Тихова си въздъхна с облекчение и насочи цялото си внимание да кашля и да диша точно както иска лекарката. Н. Каралиева, Н, 122. Секога, когато си воздихнат от дълбоко, начнават да кашлят и угаждат болести на гърдите. С. Доброплодни, З (превод), 3.
2. Страдам от кашлица. Тя бе потънала от грижи за децата, едното от които постоянно кашляше и имаше анемично, восъчно лице. Стр. Кринчев, СбЗР, 345. Децата от детската градина кашляха през цялата зима — изглежда, че имаше някакъв вирус, с който не можеха да се преборят въпреки сиропите и хапчетата.
3. Прен. За машина, мотор — издавам звук, необичаен за нормалното си функциониране и подобен на кашлица; задавям се. Моторът често спираше, гаснеше, кашляше.
КА̀ШЛЯМ СЕ несв., непрех. Кашлям. Заби [Комков] глава надолу и забриска снега с върха на чепика си. В това време директорът се обърна към учителите да ги запознае с дамите. Започна се изреждане на имена, .., мнозина се кашляха — да изчистят гърлото си. М. Кремен, СС, 76-77. Ние чухме ангелския му глас още отдалеч, когато той се кашлеше през гората, знак хайдушки, за да ни предизвести, да не би да стане някой сакатлък. З. Стоянов, ЗБВ I, 210.