КА̀ШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кашлям и от кашлям се. Заразяването с грип става най-често по пътя на капковата инфекция чрез кихане, кашляне и т. н. Пр, 1952, кн. 5, 47. Вратникът изскърца и след малко се чу кашлянето на свекъра. И. Петров, НЛ, 128. Било, че настоящето му се вижда тежко и безславно, било, че чувствуваше охтиката в гърдите си, която се заявяваше в чести и раздразнени кашляния, той се сърдеше от най-малката невярност в разказа на другаря си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.