КАШМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Простонар. Който се отнася до кашмер. Те двама бяха честна двойка / и любеха се, но — уви! / Между им трети се яви / и станаха кашмерна тройка. Хр. Радевски, Избр. пр II, 14.
