КАШМЕРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Простонар. Излагам някого на присмех, подигравки. Ни премяна, ни разходка, ни хоро. До герана само по тъмно ме пускаха, .. Че съм ги кашмерила, пустите му черкези, с чуждите мъже! О. Василев, ЖБ, 47. кашмеря се страд.
КАШМЕРЯ̀ СЕ несв., непрех. С предл. с. Присмивам се, подигравам се. — Ние затова сме се била във войната — сега да ни се плезят малчуганите. С куция ми крак да се кашмериш, а? Срамота! Г. Краев, Ч, 146. — По-хубаво е да имам юначен мъж и да не е при мене, отколкото да ходя вдовица и всеки да се кашмери с мене. К. Петканов, X, 99. Първа ябълка подфърли, / удари Янка в полите. / . .: / „Байне ле, байне Василе, / не са със мене кашмери, / аз съм момиче сирмашко.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 222.