КАЮ̀ТА ж. Мор. Помещение в плавателен съд за пътници или за лица от екипажа, което има различно предназначение. Параходът отново запори водата. Ние се прибрахме в каютите си. Г. Белев, КВА, 322. В общата каюта, където бяха струпаш хора и куфари, беше горещо, миришеше на пот и на изгоряла нафта. Ем. Манов, БГ, 23. Дежурните от шлеповете пристигаха с лодки, изслушваха нарежданията и пак си отиваха да спят в своите малки бели каюти в края на шлеповете. П. Спасов, ХлХ, 311. Може би седи сега самин в бялата каюта, / над дългото писмо за мен склонил умислено глава, / и в мерното полюшване, команди, тракане, — нечуто / ми пише най-възторжените, най-нежните в света слова Е. Багряна, ЗМ, 68. Капитанска каюта. Командна каюта.
— От хол. kajuit прeз нeм. Kajüte и рус. каюта.