КАЮ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Мор. Прил. от каюта. Месечината очерта широк трептящ огнен път от невидимия хоризонт до нашето каютно прозорче. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1859, 2. „Жуковский“ [корабът] винаги биваше ярко осветен от многобройни светлини: светеха илюминаторите на двете каютни палуби, гореше ярката светлина на работната палуба. Д. Богданов, ТА, 26. Каютна врата. Каютна баня.