КAЮ̀TКA ж. Мор. Умал. от каюта; малка каюта. — Ей, моряка! — извика Моис, като видя моряка на единия шлеп да излиза от предната подтрюмова каютка. П. Спасов, ХлХ, 282. Жълтата светлина меко освети каютката, отрупана с диаграми, чертежи. Д. Добревски, БКН, 175.