КАЯ̀К, мн. -ци, м. 1. Малка арктическа рибарска лодка с дървен или костен скелет, обвит с кожа от тюлен или морж. Веднъж пътешествениците се настанили на един леден блок, за да починат и направят наблюдения. В този момент завързаните един за друг каяци се откъснали и течението започнало да ги отнася. HTM, 1961, кн. 10, 29.
2. Спорт. Вид лодка за спортно гребане, покрита отгоре, с отвори за един, двама или четирима гребци, които я управляват с едно весло с лопати обикн. в двата края. В състезанията на кану и каяк италианските гребци спечелиха четири победи. НС, 1959, бр. 127, 4. Едноместен каяк. Двуместен каяк.
3. Прен. Вид спортно гребане с такава лодка. На Панчаревското езеро се проведе световно първенство по академично гребане — кану и каяк.
— От ескимоски.
КАЯ̀К неизм. прил. Простонар. 1. Здрав, силен, як. — Колкото и да е серт [съдията], колкото и да е каяк, .. все и он ще е патил по нещо, като е доживял до старини!... По ще разбира и на зло, и на добро! М. Георгиев, Избр. разк., 188.
2. Като същ. каяк, мн. -ци, м. Силен, здрав мъж; здравеняк.
— От тур. kyak.