КАЯРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Подковавам добиче със старите му подкови, като само сменям клинците. Каярихме конете. Н. Геров, РБЯ II, 359. каяря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
