КАЯФЀТ м. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Външен вид, изглед на човек. — Пък то Костаки колкото е тенък .. Каяфетът му е тенък... Я само му виж ръчичките! И жилките им се виждат. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. — Кой, аз ли съм пиян? .. Видя ли да съм пил? — Сегашният ти каяфет е достатъчен. Не можеш да се държиш на краката си. Хр. Смирненски, Съч. III, 62. Дрехите им са тъй много измачкани, .., че на пръв поглед те не приличат вече на хора, .. — Таласъми — казва Лазар съкрушен. — Остава само милинката да ни срещне в тоя каяфет. Л. Стоянов, X, 139. София имаше две години като столица .. Аз я посетих тогава, идейки от Берковица, във величествен каяфет: носех златни еполети на черния редингот с жълти лъскави копчета на гърдите. Ив. Вазов, ИСМ, 34.
2. Стесн. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Облекло, дрехи. Син ѝ сега се преобличаше, хвърли шаячните чешири и простата салтамарка, извади от вързопа еничарския си каяфет. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 232. Панайот Хитов изглеждаше като нарисуван на картина — .. Пъстър бе воеводският му каяфет, вземаше взора. Г. Манов, КД, 106. Никой не смееше да носи явно оръжие, освен ако се преоблечеше в турски каяфет и отиваше негде в странство. Ц. Гинчев, ГК, 291.
3. Прен. Само ед. Състояние, положение; хал. — И аз имам момче тъкмо на вашата пора, което от няколко години живее в пусто Влашко, в Турно-Северин. Според разказа на някои селяни, които го виждали там скоро и приказвали с него, твърде ме е страх да не се намира и той сега по Балкана на вашия каяфет... Л. Стоянов, Б, 167. // Подготовка, състояние, възможност на някого, нещо. — Мараба, Станчо! — скочи дядо Стефан Иванов, бригадир на голямоврановци. — Като се върнеш, кажи на твоите, че и моите имат каяфет за първото място. В салона зашумяха. С. Северняк, ОНК, 91.
4. Само ед. Блясък, великолепие; салтанат. Всеки офицерин или жандарин носел дълга вита сабя, която за каяфет пускал да дрънчи по сокаците. П. Мирчев, К, 133. А какви господари са днешните — за пет пари „каяфет“ нямат. В. Ченков, ЗХ, 155. След като покажеха каяфета си, турците се спираха до чинарот. Д. Спространов, ОП, 41.
5. Ед. и мн. Проява на великолепие богатство; салтанат. Гостоприемството на испанеца е голямо, просто и сърдечно. В това гостоприемство има нещо турско, но без турските каяфети. Кр. Белев, 3, 74.
— От араб.-през тур. kiyafet.