КАЯФЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Който изглежда добре, който има изискана, добра външност; представителен, изискан. Отворих прозореца, огледах се на единственото здраво стъкло, усмихнах се един-два пъти на себе си, поклоних се и като намерих, че съм доста каяфетлия, приготвих се да бъда приет. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 71. Доста подире им по стария път минаха средна ръка главатарите. И те бяха каяфетлии, но се виждаше, че не вчера или онзи ден са купували емении и коне, каяфетлии си бяха от време, ще рече. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 563. Шейх-юл-ислямът е позволил на .., кюстендилеца Тодор Костов да закара от Вланга във Фенер на Тодоровден нашия Иларион. И то не с някой вехт пайтон, както се помолил Тодор, а с най-каяфетлията, нов пайтон. Хр. Бръзицов, НЦ, 87.