КВА̀ДИ мн. Истор. Германско племе, живяло в I в. след н. е. северно от средното течение на р. Дунав и по горното течение на р. Елба и. р. Одер, отъждествявано с чехите, което в V в. се преселва в Испания. В четирнадесятгодишната война, която от 166 до 180 л. имали римлянете под Марка Аврилия със северните варварски народи от маркомани (..) и квади .., помянуват ся и сармати. Г. Кръстевич, ИБ, 81. Квади римляните наричали съседите на моравците. Т. Шишков, ИБН, 47.
— Лат. quadi.