КВАДРА̀Т м. 1. Правоъгълник с равни страни. Четириъгълник, на който всички страни са равни и всички ъгли — прави, се нарича квадрат. Вл. Брънеков и др., СД, 203. Спокоен беше само Дянко. Едва прегънал дебелото си тяло, той бе приклекнал встрани и чертаеше някакви квадрати и правоъгълници. П. Проданов, С, 7. // Разш. Разг. Фигура, обикн. правоъгълник с малка разлика в страните, близка до квадрат; каре. Там нивите очертаваха жълти и зелени квадрати, пъстрееха ливади и мътно се белееше селце. Ем. Станев, ИК I и II, 159. Това бяха стари скъсани панталони, сетрета, сюртуци с дъх на прах и на плесен: сини на ивици, сиви на едри квадрати. З. Сребров, Избр. разк., 136.
2. Стесн. Геогр. Участък от земната повърхност, изобразен на географска карта между два съседни меридиана и два съседни паралела. Флавиан взел един специалист да изчисли скоростта на вятъра, скоростта на морските течения, силата на бурята и да определи в кой квадрат се намират отнесените. Й. Радичков, НД, 121-122. Сашо разбра още, че са стигнали в определения квадрат. Нощта ги свари в открито море. С. Чернишев, ВМ, 151.
3. С количеств. опред. Квадратен метър. Те отиват в града, нова къща си купиха (деветдесет квадрата, с баня и две тераси!) и вече се пренасят. Д. Бегунов, ГВ, 36. До подножието на паметника следват пет квадрата от зелена трева. Г. Караславов, Избр. съч. III, 361. Чолака ще получи нивата на Стамат Червенобрадия до кръстопътя. Тя беше с около петдесет квадрата по-голяма. Ст. Марков, ДБ, 503. Колко квадрата е този апартамент?
4. Мат. Обккн. с предл. на и (остар.) в. Втората степен на едно число (отбелязвана с 2), която се получава от умножаването му само по себе си (а. а=а2). Прието е за краткост вместо 5.5 да записваме 52, като изговаряме: „5 на втора степен“ или „5 на квадрат“. Алг. VII кл, 12. Освен четирите аритметични действия те [халдейците] могли да повдигат числа на квадрат и на куб, да извличат квадратен и кубичен корен. Матем., 1968, кн. 6, 12.
5. Печат. Мярка за печатарски букви, равна на 48 пункта, приблизително 18 мм.
◊ Магически квадрат. Мат. Квадрат, разделен водоравно и отвесно на еднакъв брой квадратчета, в които са вписани числа, чийто сбор е еднакъв в хоризонтална, отвесна и диагонална посока. Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Матем., 1968, кн. 6, 14.
~ В (на) квадрат <и в куб>, увеличавам. Остар. Разг. Многократно, в голяма степен увеличавам. Правителството и привилегированите класове у секи един народ ще да мъчат и притесняват сиромаха, .., ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости. Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. На квадрат. Разг. Извънредно голям, в много голяма степен. Простотия не, ами простотия на квадрат. Δ Лъжи на квадрат. Δ Измислици на квадрат.
— От лат. quadratus. — Η. Геров, Извод от физика, ч. I, 1849.