КВАДРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има форма на квадрат. Срещу председателското бюро са настанени три квадратни масички. А. Гуляшки, СВ, 20. Лявата страна от двора е настлана с квадратни циментови плочки. П. Славински, МСК, 7. Квадратна форма имат стените на някои кутии за опаковка на материали. Планим. V кл, 42. // Разш. Който има форма близка до квадрат. Малкият квадратен двор, .., зеленееше. Д. Добревски, БКН, 86. Все пак между клонките той ясно виждаше шосето, входа на селото, белия квадратен силует на крайселската чешма. П. Вежинов. НС, 246. Той се усмихна и здравите му квадратни зъби лъснаха под дебелите бърни. А. Гуляшки, МТС, 118. Фигурата му е някак квадратна, почти недодялана, но в движенията му долавям красива гъвкавост и лекота. Др. Асенов, СВ, 136. — Удри! — командва ниско, трътлесто човече с квадратна глава и черна брада. Н. Хайтов, ПП, 56.
2. Прен. Разг. Като сказ. опред. Който е много дебел. Тя е станала квадратна, едвам я познах.
3. Мат. Който съдържа променлива величина, повдигната на втора степен. Алгебричен израз от вида ах2+вх+с се нарича квадратен тричлен. Алг. IX кл, 57. Неравенство от вида ах2+вх+с>0 или ах2+вх+с<0,... се нарича неравенство от втора степен с едно неизвестно или квадратно неравенство. Алг. IX кл, 70. Квадратно уравнение. Квадратна функция. Квадратно число.
◊ Квадратен корен (радикал); корен квадратен. Мат. 1. Корен, извлечен въз основа на степенен показател 2, т. е. извлечен от число, което е било повдигнато на квадрат. Аритметичният квадратен корен от 25 е равен на 5. Алг. IX кл, 5. 2. Знакът за извършване на коренуване (√). Квадратен метър (сантиметър, километър, миля и под.). Мат. Мерна единица за повърхнина, равна на лицето на квадрат с дължина на страната 1 метър (1 сантиметър, 1 километър, 1 миля и под). Отдалече селцето прилича на макет — всички къщички са еднакви, .., всички са е малки градинчици пред входовете, градинчици от по няколко квадратни метра. Г. Караславов, Избр. съч. III, 279. Квадратният дециметър е лице на квадрат със страна 10 см. Планим. V кл, 10. Квадратна скоби. Вид скоби с ъглести очертания, с които се огражда израз, част от който обикн. е оградена с кръгли скоби. Матриците се означават с квадратни скоби, с кръгли скоби или две двойни вертикални черти. Матем., 1968, кн. 5, 7.