КВАДРАТУ̀РА, мн. няма, ж. 1. Големина на лицето на дадена фигура, представена в квадратни мерни единици. Да се измери повърхнината, площта или квадратурата на една геометрична фигура или на част от земната повърхнина, значи да се намери колко пъти в нея се съдържа друга повърхнина, взета за единица. Вл. Станоев и др., Г, 29. Борис обиколи всички кътчета на двора, като пресмяташе незастроената му квадратура. Д. Димов, Т, 525. И немигнал цяла нощ, той сам, .., се вмъква в църковния двор посред лунна нощ, измъква забитите колчета по указание на общинарите и разширява квадратурата на постройката за четири класни стаи. СбМГЦГ, 36.
2. Точно построяване с пергел и линия на квадрат, равен по лице на дадена фигура. Задачата за намиране квадратурата на кръга е една от знаменитите задачи на древността. Матем., 1965, кн. 5, 13.
3. Мат. Пресмятане на интеграл или на лице, площ.
4. Астрон. Видимо разположение на дадена планета, при което мислените линии от Земята до нея и до Слънцето образуват прав ъгъл. — В III век преди новата ера астрономите са искали да използуват положението на лунните квадратури, когато трите небесни тела — Слънце, Луна и Земя, образуват помежду си правоъгълен триъгълник. Г. Томалевски, АН, 226. Сатурн е в квадратура.
5. Астрон. За лунна фаза — четвъртина, четвърт. Кога луната премине една четвърт на орбитата си, тогава освещената ѝ част, като е обърната към нас, вижда ся полукръжие; това е първа четвърт или първа квадратура. Ив. Богоров, ВГД (превод), 398.
— Лат. quadratura през рус. квадратура. — Ив. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.