КВАДРА̀ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от квадрат (в 1 знач.); малък квадрат. За да следи изминалото време и в очакване на по-добра дни, Джеймс си нарисува календар за месеците от юли до ноември, като отбеляза в правоъгълни квадратчета само числата на месеците. К. Ламбрев, СП, 263. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Навън вече съвсем се стъмни, светлите квадратчета на прозорците едно след друго гаснеха, а с тях като че гаснеше и надеждата в Николай. П. Проданов, С, 87.


Източник: Речник на българския език (онлайн)