КВА̀ЗИКУЛТУРА ж. Книж. Мнима, непълноценна, неистинска култура. Квазикултурата на градовете ни, а най-вече на София, стана стръв за всеки, който си втълпи, че ръката му не е вече за ралото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 193. А интелигенцията? Тя се отдели от селото, тръгна по кривия път на квазикултура, преломи съвестта си и почна да партизанствува. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)