КВАЗИМО̀ДО, -то, мн. няма, м. Книж. Физически уродлив, грозен човек (по името на герой с такава външност от романа на В. Юго „Парижката Св. Богородица“). Сестрата на Ануш, до нея гърбавият ѝ съпруг, богатият зъболекар .., за секунда в мозъка ти се ражда кощунствената забележка: „Тя е по-красива от...“ А после и съждението, .: „И при това е по-одухотворена. .. Сигурно заради жертвата, която прави с омъжването си за този квазимодо...“ Др. Асенов, ТКНП, 299— 300.
— От фр. собств.