КВАК и удвоено квак-квак и ква-ква-квак междум. 1. За наподобяване на звук, крякане на жаба или (по-рядко) патица, гъска и др.; ква. Ту тук, ту там край вадата опитваха гайдичките си гласовити жаби: — Ре-ке-ке-ке! Квак-квак! П. Бобев, ГЕ, 90. Цар жабокряк / седи на бряг / и тупа крак: / — Квак! А. Разцветников, С, 62.
2. Като същ. Квакане. Щурците църтяха. Далеко отнейде / ехтеше на жабите квак металичен, / вечерник облъхваше спящи могили / и будеше жажда за сън и забрава... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 196. Млъква квак и грач / в вечерний здрач. Ив. Вазов, Съч. III, 131.