КВА̀КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За жаба, патица, гъска и др. — издавам звук квак или ква-ква; квача. Далеч в ракитаците на Марица квакаха жаби и гласовете им кънтяха из равнината. К. Калчев, ДНГ, 80. — Зелените жаби квакат в гората. Времето ще се развали задълго, затова квакат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 318. „Тази малка патица прелетя и запляска почти под краката ни, погледа нагоре към нашите лица и квакаше от любопитство и учудване.“ Н. Боев, Г, 155. Здрач е. Нейде квакат жеби, / нейде псе самотно лавна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 201.
2. Прен. Издавам звук, подобен на жабешко крякане. Картечницата квакаше грозно и той, сам зашеметен от това нейно квакане, продължаваше да натиска спусъка. Д. Ангелов, ЖС, 432. Откъм горичката ревеше артилерията, квакаха минохвъргачките, грачеха картечниците. Ив. Мартинов, ДТ, 178. Циганинът зел да се преструва на жаба и да квака. П. Р. Славейков, БП I, 3.