КВА̀КЕР м. Член или последовател на християнска протестантска секта (първоначално в Англия, после в САЩ и др.), основана през XVII в., която отхвърля църквата и външните форми на религиозност, проповядва общо братство, пацифизъм и др. В Англия никой не се интересува кой от нейните граждани е католик, кой е протестант, кой е квакер или баптист — те всички са англичани. А. Каменова, И, 15.
— От англ. quacker. — С. С. Бобчев, Животът на Франклина, 1874.