КВА̀КНУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от квакнувам1; квакване1.
КВА̀КНУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от квакнувам2 и от квакнувам се; квакване2.
