КВА̀НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Хим. 1. Който се отнася до квант. От Хюйгенс и Нютон до началото на нашия век съществуваше непримирим спор за природата на светлината: вълнова ли е тя или квантова?... Светлината е едновременно вълна и частица. ПЗ, 1977, кн. 2, 11. Инфрачервените лъчи заемат важно място между различните видове квантови лъчения. Това са невидими за нашите очи лъчи, които намират много и разнообразни приложения в редица науки. В. Врански, МВЛ, 2. Квантов характер на енергията. // Който се отнася до електромагнитни вълни, електромагнитна енергия, поле и под., като съставени от кванти, както и до произвеждането и използването им. Квантов усилвател.
2. За наука — който се занимава с разглеждане, изучаване на движението, действието и взаимодействието на микрочастиците като свързано с кванти. Квантовата или вълновата механика е по-нататъшното развитие на теорията на атома. Физ. XI кл, 1958, 165. Квантова физика. Квантова химия. Квантова електродинамика.
◊ Квантов генератор. Физ. Устройство за произвеждане на електромагнитни вълни чрез индуциране на излъчване от възбудени атоми, йони и молекули на газове, кристали, течности, което се използва в съобщителната техника, медицината, индустрията и др. Квантовите генератори могат да създадат много високи концентрации на енергия, превъзхождаща по яркост милиони пъти блясъка на Слънцето. ВН, 1964, бр. 3872, 4. Квантово число. Физ. Хим. Число, което изразява мястото и условията на движение на микрочастица в дадена система.