КВАРТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до квартал; кварталски. Вървя към нашата квартална градинка. К. Калчев, ДНГ, 181. Когато пред кварталното кафене спореха, старият куриер изслушваше всички и чак тогава говореше. Л. Михайлова, Ж, 127. Спрени на тротоара, двамата с бай Сава, отговорника, оправяме кварталните работи. Тонич, ББК, 86. Квартално кино. Квартална лекарка. Квартална баня. Квартален клуб. Квартално събрание.
◊ Квартален отговорник (съкр. разг. квартален). Полицай, който следи реда в даден квартал, район. — Сведенията, които получих от кварталния отговорник за нея, не са лоши. Й. Демирев и др., ОС, 62. — Иди го гони сега. Трябваше да го накиснеш пред кварталния, пък ако е почтен човек — турист или търговец — щяха да го пуснат. К. Кюлюмов, ПШ, 63.