КВАРТА̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек, който живее в даден квартал. София не правеше особено впечатление на Ради, може би защото беше зима. Улиците в Ючбунар, дето живееше брат му, бяха кални, тъмни .. Кварталците ругаеха общината и влизаха в кръчмите, вонещи па вино и на тютюн. Ст. Мокрев, ЗИ, 316. С доброволен труд кварталните си направиха градинка. ВН, 1959, бр. 2515, 2. Кварталните обичаха своето читалище.