КВАРТИРА̀НТ м. Лице, което наема жилище, по отношение на наемодателя, хазяина си; наемател. Попитала [госпожица Староселска] в отделението дали някой не знае да се дава хубава квартира под наем за новия учител. Тоньо казал, че тази година чичови му Кирови още нямат квартирант. Г. Караславов, ОХ I, 16. Къщата, в която живее Муци, е двуетажна, с балконче на втория етаж. Живее на втория етаж, а в долния има квартиранти. Й. Демирев и др., ОС, 61. Фабрикантът успя да изхвърли квартирантите от първия етаж и сега там щяха да живеят младоженците. М. Грубешлиева, ПИУ, 243.