КВАРТИРИЀР м. Остар. Воен. Длъжностно лице в армията, което се занимава с разполагането на войските по квартири и с други стопански въпроси; квартирмайстор. Квартириерът ги причака на един кръстопът и поведе колоната. — Къде ще спрем? .. Пак ли в някой замък? — Ще видиш! П. Вежинов, ЗЧР, 216. — Ами дясното крило [на замъка]? Свилен бе попитал за това квартириера, едър, тромав офицер, със сънливи очи. — Там живее графинята — отвърна неохотно офицерът. П. Вежинов, ЗЧР, 59.