КВАРТЍРКА ж. Разг. Умал. от квартира. След тежкия живот, който Хроневи водеха при старата хазайка, .., полуистерична буржоазна старица, тази квартирка им се стори истински рай. П. Незнакомов, СНП, 51. Канцеларията му напомняше бедна квартирка на селски ученици в гимназията. Ст. Даскалов, СЛ, 95. Не биваше през пътната врата / да влезе във квартирката си тайна. / През двора заден заобиколи. Бл. Димитрова, Л, 240— 241.