КВАРТЍРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Лице, което осигурява квартира на някого, обикн. на високопоставена особа. На третия вечер на замръкнувание едвам Хубавенка беше влезла в една гостилница, дето нейните квартирници бяха приготвили за нощуване, тя са извести, че египетският цар влезе и той в гостилницата. И. Адженов, ВК (превод), 48.