КВАРТИРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Настанен съм, живея на квартира някъде. В двете стаи и вестибюла квартируваше чиновнишко семейство. Г. Райчев, ЗлК, 136-137. Високите къщи насреща и дългите помещения, в които квартируваха бедните курортисти, хвърляха дълги, призрачни сенки в глухата клисура. Г. Караславов, Избр. съч. I, 406. // Обикн. за войска — живея, разположен съм временно някъде. Пред разпределителния пункт имаше само две каруци, но едната, за щастие, се готвеше да тръгне скоро към селото, в което квартируваше ротата му. П. Вежинов, ВР, 215. Ловната рота [от войската] квартируваше в училищната сграда. К. Ламбрев, СП, 376. В градеца квартируваше щаб па дивизия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Генерал Драгомиров, командир на 14-а пехотна дружина, която квартируваше в Зимнич, беше вече заповядал на своите войници да стъпят първи на българския бряг. А. Каралийчев, ТР, 164.