КВА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Повреждам, развалям. Тряба да ся забележи, че от който език и да превождаме, ако основно не го познаваме, преводът ни ще бъде смет и ний кварим чистотата на нашия, отколкото да го ползуваме. У, 1871, бр. 24, 382. Красотата или я времето квари (разваля), или я болест помрачава. Й. Стоянович, ДСС (превод), 64. кваря се страд.
КВА̀РЯ СЕ несв., непрех. 1. Повреждам се, развалям се (Ст. Младенов, БТР).
2. Развалям се, покварявам се. Който се хвали, сам се квари. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 359.